karakachan honden, Karakachansko kuche, karakachan dogs, Karakachan Hunde,
Каракачанско куче, livestockguardian dog, herdenschutzhunde, LGD, kuddebewakers,
herdershonden, ветеринарна, домашни любимци, кучета, Каракачанско, каракачан,
куче, 'каракачанско куче', порода, проблем, развъждане, karakachan, karakachansko,
kuche, livestock guardian dogs
Herdershonden in Bulgarije Herdershonden in Bulgarije. In Bulgarije zet de Bulgaarse
vereniging voor biodiversiteit "Semperviva" zich sinds 1992 met groot succes in
voor het fokken van de met uitsterven bedreigde Karakachan herdershonden, die
in het kader van een nationaal Wolvenproject ingezet worden. Het BBPS Semperviva
project is een combinatie van verschillende natuurbeschermingsorganisaties, en
wordt middels subsidie ondersteunt. Ondertussen kan het project terugblikken op
meer als tien jarige succesvolle periode. In 1992 begonnen wetenschappers en project
medewerkers te zoeken naar rastypische en oorspronkelijke Karakachan honden te
zoeken. Om ze dan in een fokprogramma in te zetten. Met de geregistreerde honden
werd het Karakachan ras nieuw leven ingeblazen. Eigenschappen De Karakachan hond
is een herdershond met een lange geschiedenis. De Karakachan stamt direct af van
de Thracische herdershonden uit de oudheid. Deze honden komen oorspronkelijk uit
Centraal Aziл. Deze honden zijn weliswaar herdershonden, maar hebben een geheel
andere taak dan wat daar gewoonlijk onder wordt verstaan. Hun taak is niet het
drijven van vee, maar het bewaken van de kudde. Het type komt niet alleen in Bulgarije
voor, maar is ook te vinden in Griekenland (Hellenikos Poimenikos) en Roemeniл
(Ciobanesc Bukovina).Deze honden zijn groot, krachtig en harmonisch geproportioneerd.
De vacht is lang (langer dan bij de meeste aanverwante rassen) en stug. De kleuren
zijn meestal gevlekt (grote contrastrijke vlekken op een witte ondergrond of witgevlekt
op een donkere ondergrond. Deze honden zijn zeer wendbaar en zijn zeer agressief
ten opzichte van de grote carnivoren zoals wolf en beer. Tevens stellen zij zeer
weinig eisen aan de omstandigheden waaronder zij leven. Zij kunnen werken onder
de meest extreme omstandigheden. Ook in zeer ruw terrein en met extreme bedreigingen
(wolven en beren) weten zij om te gaan. Vanwege deze eigenschappen hebben ze in
de Bulgaarse folklore een bijna legendarische reputatie. Factoren die van invloed
zijn op de afname van het ras Na de nationalisatie van schaapskuddes in privй-bezit
in 1957 werden de Karakachan honden overbodig en een groot aantal werd gedood.
In deze periode werd de wolf zodanig bejaagd en vervolgt dat de soort bijna in
zijn geheel werd uitgeroeid. In de periode 1960- 1980 werden er op last van de
socialistische regering verschillende campagnes gevoerd om inlandse honden rassen
inclusief de Karakachan te doden. Het doel hiervan was het verhandelen van de
vachten. Door de aanwezigheid van deze honden in de staatsboerderijen, vooral
in bergrijke gebieden, werd een aantal van deze honden dit lot bespaard. Toen
deze staatsboerderijen in 1991 werden opgeheven werden deze honden dakloos en
weer werd een groot deel gedood, dit keer door jagers. Vanwege de extreem lage
aantallen en vooral een groot tekort aan teven, begon een aantal herders deze
honden met soortgelijke rassen te kruisen en vaak ook honden van onbekende herkomst.
Tot op de dag van vandaag stelt de regering niets in het werk om dit ras op de
een of andere wijze te ondersteunen, behalve dan de opname in de "Rode Gegevens
Lijst" van gedomesticeerde autochtone dieren. In dit register worden dieren opgenomen
die met uitsterven bedreigt worden als onderdeel van het Nationale programma ter
behoud van de Bulgaarse biodiversiteit. Huidige status van het ras Tot het midden
van de jaren 90 is er een enorme afname van het aantal Karakachan honden. De status
van het ras werd kritiek laag. Maar vanaf dit tijdstip verbeterde de situatie.
Het aantal zuiver gefokte Karakachan honden nam toe dankzij fokkers en hondenliefhebbers,
met als nadeel dat daardoor het aantal werkende honden terugliep. Dit had weer
tot gevolg dat de beste Karakachan honden in bezit kwamen van fokkers. Tegenwoordig
is de situatie aanmerkelijk verbeterd dankzij de bekendheid die de projecten van
BBPS - SEMPERVIVA en enkele andere liefhebbers genieten. Mede dankzij de inspanningen
van SEMPERVIVA om het ras terug te brengen in zijn oorspronkelijke omgeving neemt
het aantal werkende honden weer toe.Afgaande op onderzoek gedaan door SEMPERVIVA
is het aantal raszuivere Karakachan honden geschat op 600 - 700 stuks. In het
stamboek van de vereniging zijn 202 honden geregistreerd. Karakter De Karakachan
is een krachtig gebouwde herdershond met een ijzersterke constitutie. De hond
is zelfstandig van aard en neemt op basis daarvan eigen beslissingen. Hij vertoont
agressie ten opzichte van alles wat hij als een bedreiging van de kudde beschouwt
en zal niet schromen om het gevecht met wolf of beer aan te gaan. Net als alle
kuddebewakende honden is hij wantrouwend ten opzichte van vreemden. Zijn reactie
en handelingssnelheid zijn in situaties die daarom vragen bliksemsnel. Het ras
is standvastig en stabiel. De Karakachan behoort tot de kuddebewakers en is nauw
verwant met de algehele soort. Zijn uiterlijke en karakteristieke eigenschappen
doen sterk denken aan de Centraal Aziatische Ovcharka.
livestock guardian dogs
karakachanhonden, Karakachansko kuche, karakachan dogs, Karakachan Hunde,
Каракачанско куче, livestockguardian dog, herdenschutzhunde, LGD, kuddebewakers,
herdershonden, ветеринарна, домашни любимци, кучета, Каракачанско, каракачан,
куче, 'каракачанско куче', порода, проблем, развъждане, karakachan, karakachansko
herdenschutzhunde
karakachan, herdershonden, bulgaarse herdershonden, bulgarije honden, bulgaarse
honden, honden, herdens honden, livestock guardian dogs, kudde bewakers, Semperviva,
Balkani Wildlife Society, Bulgarije, VHB, Vereniging van Herders- en Berghonden
uit Zuid en Oost Europa
kuddebewakers
karakachan hond, bulgaarse honden, Ciobanesc Bukovina, ciobanesc Carpatin,
CAINI CIOBANESTI ROMANESTI, Carpatin, HELLENIC SHEEPDOG, livestock guardian
dogs, Hellenikos Poimenikos, Semperviva, Balkani Wildlife Society, Bulgarije,
VHB, Vereniging van Herders- en Berghonden uit Zuid en Oost Europa
herdershonden
herdershonden, bulgaarse herdershonden, herdershonden bulgarije, eco, eco
projecten, natuurbescherming bulgarije, Bulgarian Biodiversity Preservation
Society Semperviva, Sedefchev, Karakachan horse, Karakachan sheep, Sider Sedefchev,
VHB, Atila Sedefchev, save-foundation
Hirten
karakachanhonden, Karakachansko kuche, karakachan dogs, Karakachan Hunde,
Каракачанско куче, livestockguardian dog, herdenschutzhunde, LGD, kuddebewakers,
herdershonden, ветеринарна, домашни любимци, кучета, Каракачанско, каракачан,
куче, 'каракачанско куче', порода, проблем, развъждане, karakachan, karakachansko
shepherd
karakachanhonden, Karakachansko kuche, karakachan dogs, Karakachan Hunde,
Каракачанско куче, livestockguardian dog, herdenschutzhunde, LGD, kuddebewakers,
herdershonden, ветеринарна, домашни любимци, кучета, Каракачанско, каракачан,
куче, 'каракачанско куче', порода, проблем, развъждане, karakachan, karakachansko
shepherd dog
karakachan hond, bulgaarse honden, Ciobanesc Bukovina, ciobanesc Carpatin,
CAINI CIOBANESTI ROMANESTI, Carpatin, HELLENIC SHEEPDOG, livestock guardian
dogs, Hellenikos Poimenikos, Semperviva, Balkani Wildlife Society, Bulgarije,
VHB, Vereniging van Herders- en Berghonden uit Zuid en Oost Europa
каракачанско куче
karakachan, herdershonden, bulgaarse herdershonden, bulgarije honden, bulgaarse
honden, honden, herdens honden, livestock guardian dogs, kudde bewakers, Semperviva,
Balkani Wildlife Society, Bulgarije, VHB, Vereniging van Herders- en Berghonden
uit Zuid en Oost Europa
schapen
herdershonden, bulgaarse herdershonden, herdershonden bulgarije, eco, eco
projecten, natuurbescherming bulgarije, Bulgarian Biodiversity Preservation
Society Semperviva, Sedefchev, Karakachan horse, Karakachan sheep, Sider Sedefchev,
VHB, Atila Sedefchev, save-foundation
sheep
herdershonden, bulgaarse herdershonden, herdershonden bulgarije, eco, eco
projecten, natuurbescherming bulgarije, Bulgarian Biodiversity Preservation
Society Semperviva, Sedefchev, Karakachan horse, Karakachan sheep, Sider Sedefchev,
VHB, Atila Sedefchev, save-foundation
Shafe
karakachanhonden, Karakachansko kuche, karakachan dogs, Karakachan Hunde,
Каракачанско куче, livestockguardian dog, herdenschutzhunde, LGD, kuddebewakers,
herdershonden, ветеринарна, домашни любимци, кучета, Каракачанско, каракачан,
куче, 'каракачанско куче', порода, проблем, развъждане, karakachan, karakachansko
Semperviva
karakachan, herdershonden, bulgaarse herdershonden, bulgarije honden, bulgaarse
honden, honden, herdens honden, livestock guardian dogs, kudde bewakers, Semperviva,
Balkani Wildlife Society, Bulgarije, VHB, Vereniging van Herders- en Berghonden
uit Zuid en Oost Europa
Bulgarije
karakachanhonden, Karakachansko kuche, karakachan dogs, Karakachan Hunde,
Каракачанско куче, livestockguardian dog, herdenschutzhunde, LGD, kuddebewakers,
herdershonden, ветеринарна, домашни любимци, кучета, Каракачанско, каракачан,
куче, 'каракачанско куче', порода, проблем, развъждане, karakachan, karakachansko
Bulgaria
karakachanhonden, Karakachansko kuche, karakachan dogs, Karakachan Hunde,
Каракачанско куче, livestockguardian dog, herdenschutzhunde, LGD, kuddebewakers,
herdershonden, ветеринарна, домашни любимци, кучета, Каракачанско, каракачан,
куче, 'каракачанско куче', порода, проблем, развъждане, karakachan, karakachansko
Bulgarien
Bulgarian karakachan dogs, Bulgarian Karakachansko kuche, Bulgarian shepherd
dogs, Bulagarian dogs, Каракачанско куче, Bulgarian livestockguardian dog, Bulgarische
herdenschutzhunde, Bulgarian LGD, Bulgaarse kuddebewakers, Bulgaarse herdershonden,
Karakachansko kuche
Karakachan
Bulgarian karakachan dogs, Bulgarian Karakachansko kuche, Bulgarian shepherd
dogs, Bulagarian dogs, Каракачанско куче, Bulgarian livestockguardian dog, Bulgarische
herdenschutzhunde, Bulgarian LGD, Bulgaarse kuddebewakers, Bulgaarse herdershonden,
Karakachansko kuche
Karakachansko Kuche
karakachan, herdershonden, bulgaarse herdershonden, bulgarije honden, bulgaarse
honden, honden, herdens honden, livestock guardian dogs, kudde bewakers, Semperviva,
Balkani Wildlife Society, Bulgarije, VHB, Vereniging van Herders- en Berghonden
uit Zuid en Oost Europa
dogs
herdershonden, bulgaarse herdershonden, herdershonden bulgarije, eco, eco
projecten, natuurbescherming bulgarije, Bulgarian Biodiversity Preservation
Society Semperviva, Sedefchev, Karakachan horse, Karakachan sheep, Sider Sedefchev,
VHB, Atila Sedefchev, save-foundation
hond
karakachan, herdershonden, bulgaarse herdershonden, bulgarije honden, bulgaarse
honden, honden, herdens honden, livestock guardian dogs, kudde bewakers, Semperviva,
Balkani Wildlife Society, Bulgarije, VHB, Vereniging van Herders- en Berghonden
uit Zuid en Oost Europa
honden
karakachanhonden, Karakachansko kuche, karakachan dogs, Karakachan Hunde,
Каракачанско куче, livestockguardian dog, herdenschutzhunde, LGD, kuddebewakers,
herdershonden, ветеринарна, домашни любимци, кучета, Каракачанско, каракачан,
куче, 'каракачанско куче', порода, проблем, развъждане, karakachan, karakachansko
Hund
karakachan, herdershonden, bulgaarse herdershonden, bulgarije honden, bulgaarse
honden, honden, herdens honden, livestock guardian dogs, kudde bewakers, Semperviva,
Balkani Wildlife Society, Bulgarije, VHB, Vereniging van Herders- en Berghonden
uit Zuid en Oost Europa
Hunde
karakachan hond, bulgaarse honden, Ciobanesc Bukovina, ciobanesc Carpatin,
CAINI CIOBANESTI ROMANESTI, Carpatin, HELLENIC SHEEPDOG, livestock guardian
dogs, Hellenikos Poimenikos, Semperviva, Balkani Wildlife Society, Bulgarije,
VHB, Vereniging van Herders- en Berghonden uit Zuid en Oost Europa
horse
herdershonden, bulgaarse herdershonden, herdershonden bulgarije, eco, eco
projecten, natuurbescherming bulgarije, Bulgarian Biodiversity Preservation
Society Semperviva, Sedefchev, Karakachan horse, Karakachan sheep, Sider Sedefchev,
VHB, Atila Sedefchev, save-foundation
horses
Bulgarian karakachan dogs, Bulgarian Karakachansko kuche, Bulgarian shepherd
dogs, Bulagarian dogs, Каракачанско куче, Bulgarian livestockguardian dog, Bulgarische
herdenschutzhunde, Bulgarian LGD, Bulgaarse kuddebewakers, Bulgaarse herdershonden,
Karakachansko kuche
paard
karakachanhonden, Karakachansko kuche, karakachan dogs, Karakachan Hunde,
Каракачанско куче, livestockguardian dog, herdenschutzhunde, LGD, kuddebewakers,
herdershonden, ветеринарна, домашни любимци, кучета, Каракачанско, каракачан,
куче, 'каракачанско куче', порода, проблем, развъждане, karakachan, karakachansko
Pferde
karakachan, herdershonden, bulgaarse herdershonden, bulgarije honden, bulgaarse
honden, honden, herdens honden, livestock guardian dogs, kudde bewakers, Semperviva,
Balkani Wildlife Society, Bulgarije, VHB, Vereniging van Herders- en Berghonden
uit Zuid en Oost Europa
paarden
Kavkazkaya Ovcharca, Berghonden, Maremmano, Anatolische herdershonden, Kangal,
Sarplaninac, Komondor, Kaukasische herders honden, Centraal Aziatische herdershonden,
Zuid russische herdershonden, Owcharka, Carpatin, Mioritic, Ciobanesc, Bukovina,
Tornjak
creatieve workshops
Sommerkurse
beeldhouwwerk van Mirjam Jansen
Kunstmaler John Zeiner
Joke Visser Management Ondersteuning
Kreativkurse
het creativiteitscentrum voor de gemeente
Heumen
creatieve zomercursussen op schiermonnikoog
en montmedy
creatieve bedrijfsuitjes
bedrijfsuitjes
bedrijfsuitje
creatieve workshops en creatieve workshop
Karakachan honden bulgarije
Joke Visser management ondersteuning
en support
beeldentuinen in Noord limburg
beeldentuinen in Noord Limburg
Karakachan honden
creatieve workshops
creatieve workshops
creatieve workshops
kunstenaar
beeldend kunstenaar
beeldende kunstenaar
kunstschilder
schilderijen
schilderijen
Beeldentuin
Синоними: овчарско куче, чобанско куче, вълкодав, тракийски молос, Karakachan
Dog, Thracian Mollos, Karakatschan Hund, Chien Karakatchan
Произход - България
Тази прекрасна порода се отнася към голямата група на догообразните. Съществуват
няколко теории за произхода им. Най-разпространената изразява становището, че
догообразните водят произхода си от Индия, по-точно от Тибетското плато и техни
предшественици са черния тибетски вълк (Canis lupus chanco) и тибетския дог.
Според друга теория родина на догообразните е Европа, а техни родоначалници
са едрите европейски вълци. Според трети пък, предците на догообразните се появяват
първоначално в Централна Азия и оттам попадат в Тибет, Източна Индия, Месопотамия
и Древна Гърция.
Най-старото изображение на едро, масивно куче с увиснали уши и височина при
холката около 80 см, е открито на шумерски релеф, датиращ от около 2200 г. пр.
н. е., а най-старото съобщение за тибетския дог е от 1121 г.пр.н.е. От друга
страна, още в третото хилядолетие преди новата ера силно се развива дуржавата
Елам, основана от племаната на еламитите. Непрекъснатите контакти на номадските
племена от Централна Азия с Елам затрудняват още повече точното установяване
на предците на догообразните. Объркването е още по-голямо ако се съпоставят
и данните за развитието на по-едър тип кучета в Европа. По нашите земи например
още в VI-V хилядолетие пр.н.е. е съществувал тип куче с височина при холката
около 60 см. Всичко това ни кара да предполагаме, че появата и разввитието на
по-едър тип кучета, дали началото на догообразните, е ставало на различни места
по света едновременно с нуждата на първобитното животновъдство от кучета пазачи.
В последствие различното ниво на развитие на отделните народи е сложило отпечатък
върху темпа на формиране на догообразния тип. Така например в VII век пр.н.е.,
когато Асиро-вавилонското царство разполага с кучета, много близки по тип до
някои съвременни представители на догообразните, на Балканския полуостров (Беотия)
се отглеждат едри вълкоподобни кучета молсов тип. Доказателство за паралелизма
в селекцията на тази група кучета е многообразието от форми, отглеждани в Древен
Египет, някои от които близки до молосовите кучета. Според Montet (1946 г.)
в Египет от времето на Рамзес пастирските и стражевите кучета са предимно хръткоподобни,
с големи, висящи уши или заострени и прави уши. В подкрепа на тезата за паралелизъм
във формирането на догообразните кучета са изследванията на Nehring и Hilzheimer
върху булдогоподобните кучета на инките. Според Nehring инкабулдогът е автохтонна
порода и се различава от европейските булдози. Hilzheimer сочи като диференциращ
белег устройството на мозъчния череп.
При европейските булдози, в резултат от скъсяването на лицевите кости, се променя
цялата форма на мозъчния череп, който се закръгля и заглажда. Докато при инкабулдога,
въпреки скъсяването на лицевите кости, мозъчния череп запазва относително добре
изразена крушовидна форма. Най-известни в древната литература са индийските
и тибетските кучета. За тях споменават в трудовете си редица от най-известните
учени на древния свят - Ксенофонт, Херодот, Диодор, Страбон, Плиний и Курций.
Така например Диодор пише, че Александър Велики при похода си в Индия, получил
от цар Сопейта като подарък 150 изключително големи и силни кучета, а Херодот
в своята история пише: "...армията на Ксеркс, заедно с обоза и други животни
и индийските кучета, беше толкова голяма, че никой не можеше да каже колко.",
и още: "...Сатрапът от Вавилон дуържеше голям брой индийски кучета, наречени
така, защото идваха от Хималаите." Страбон в труда си "География" пише: "...Имаше
диви хора, които живееха в селата, имаха големи кучета и нападаха богатите пътници.
"Гратий Фалиск описва тези кучета като "...род с извънредна злоба". Още в зората
на новата ера са документирани различни предпочитания към кучетата пазачи. Марк
Теренций Варон (I век пр.н.е.) в своето съчинение "За селското стопанаство"
пише: "...На вид кучетата трябва да са красиви, големи, с черни или сивкави
очи, еднакви ноздри, тъмни или ярко рижи устни, горните не много къси, а долните
да не висят, с къса долна челюст, откъдето отляво и отдясно се показват двойка
зъби. Глават им трябва да е голяма, ушите големи и висящи, шията дебела. Цвят
- най-добре бял, по-лесно се различава в сумрака. Общият вид е като на лъв.
"Такива "лъвски кучета" описва по Магастен и англичанинът Hamilton Smith (1840
?.), наричайки ги Leonicii leontomigeis от областта Аркадия. Подобно описание
прави и Колумела (I век от н.е.), който обаче дава предпочитание на черния цвят.За
древните догове той пише: "...Твърде широки на тяло. Оценява се повече като
четвъртито, отколкото като дълго или късо, с глава толкова голяма, че изглежда
най-голямата част от тялото, с клепнали и увиснали уши, с черни и блестящи очи,
светещи с остра светлина, с широка и космата гръд, с широки рамене, с дебели
и рошави бедра, с твърде широки нокти и стави на лапите."
Приема се, че най-близо до първичната форма на индийските кучета е тибетския
дог. Няколко хилядолетия тези кучета почти не са се променили. Затова те са
удобен обект за сравнение. Много близо до този тип са догообразните кучета на
Балканския полуостров. Наред със свои по-близки и далечни роднини като шарпланинеца,
карпатското куче, гръцкото пастирско куче, кавказката и средноазиатската овчарки,
какакачанското куче е повлияно в известна степен от тибетския дог и неговите
производни. Още около Х век пр.н.е. потомците на тибетския дог са пренесени
на Балканите от финикийците. След това периодично с военните походи или с търговските
кервани догообразни от примитивни и култивирани типове са се озовавали по нашите
земи, където заедно с местните едри кучета пазачи са участвали във формирането
на каракачанското куче. През 519-512 г. пр. н. е. Дарий завоюва Тракия и Македония,
по-късно приемникът му Ксеркс(486-465 г. пр. н. е.) прави опит да покори всички
гръцки племена. Александър Велики предприема поход в Персия и Индия (336-330
г. пр. н. е.), при който се сдобива със споменатите огромни индийски кучета.
Индиийските и тибетските догове били кръстосвани с големите балкански кучета
и така се оформил молосът. За него Аристотел пише: "...На земята на Молос има
кучета, които по големина и сила стоят пред всички кучета на земята и служат
за защита от зверове." Явно сред молосите са се оформили различни подтипове.
Някои са били по-блиизо до догообразните, други - до едрите вълкоподобни кучета
от Балканския полуостров. Според Локар (1949г.) молосите са високи кучета с
прави уши, оцветени черно и бяло. Молосово куче с прави уши изобразява и една
статуя от Ватиканския музей. Това изглежда е причината някои представители на
каракачанското куче да имат високо поставени, дори леко повдигнати в основата
си уши. Този факт е много важен, като се има предвид, че типичните догове имат
увиснали уши. Подобни отклонения са наблюдавани при тибетския дог от Свен Хедин
и Сидней Гордон и се обясняват от възможното кръстосване с интродуцирани с Тибет
немски овчарки или с китайски чау-чау. Подобно догообразно куче е описано от
Волф (1937г) като египетски дог от епохата на ХII династия (около 1900 г.пр.н.е.)
и представлява високо куче с тъпа муцуна, прави уши, с дълбок гръден кош и сухи
крайници.
Оформяне типа на каракачанското куче: Известно е, че траките са имали
култ към кучето и коня, а според едно съобщение на охридския епископ Тиофилакт,
прабългарите почитали кучетата и им принасяли жертви. Подобно отношение към
кучето са имали много други народи, занимаващи се със скотовъдство и особено
номадите пастири. В свещената книга на персите "Зенд-Авеста" например има цяла
глава, посветена на кучето.Tам като най-сериозни престъпления са описани нараняването
и лошите грижи за пастирското куче и наказанията, кито се предвиждат, са жестоки.
Подобно отношение към пастирското куче е позволило още в зората на животновъдството
да се формират различни типове кучета пазачи, плод на висока за времето си селекционна
работа. Това е оказало влияние върху предците на каракачанското куче с местен
и чужд произход, като е спомогнало за образуването на конвергентни форми. Появяването
на някои от тези форми по нашите земи свързваме с придвижването на други домашни
животни, основно на овце и говеда. Според проф. Хлебаров (1930г) брахицерното
говедо е дошло на Балканите от Туркестан, Кавказките планини и Сирия и твърде
вероятно е с него да са се придвижвали и догообразни кучета, с които са известни
Туркестан и Кавказ.
Особен интерес представлява развитието на овцевъдството, неразривно свързано
с използването на кучета пазачи. Ето защо ние разглеждаме придвижването на овцевъдни
пелемена и появата на една или друга порода овце като сигурен белег за движението
на съпътстващите ги кучета. Показателен в това отношение е вносът в Епир, Италия,
Кавказ и Армения на тънкорунни овце от Милет. Добър повод за обмен на разплоден
материал е бил и панаирът в Солун през ХII век, описан в съчинението "Тимарион"
така: "...На него се стичаха хора не само местни и едноплеменни, но хора всякакви,
от всякъде: гърци от всякъде, различни лидийски племена, които живеят с съседство
от придунавските земи до Скития, хора от Испания, италианци, ибери, лузитанци,
келти от другата страна на Алпите..." и по-нататък: "...Още като седях на върха
на хълма, аз се учудвах на многото видове и голям брой животни. Смесеният им
рев стигаше до ушите ми: коне цвилеха, волове мучаха, овце блееха, всине грухтяха,
кучета лаеха. Кучетата следваха господарите си, за да ги бранят било от вълци,
било от крадци."
Периодично по нашите земи са идвали и куманите, както разбираме от наредбата
на Алекси I Комнин за светогорската лавта "Св. Атанасий" (1094г.) в Атон, в
която пише, че куманите използвали манастирските пасища и са направили кошари
там, а не плащат десятък. Друга възможност за "преливане" на кръв от азиатските
догообразни е преселването на много турски пастири от Лидия след превземането
на Цариград (1453 г.) от турците. Това са така наречените юруци. Първите преселвания
на юруците са станали по времето на султан Баязид (1389-1402 г) в Пловдовска
област. Те са странстващи овчари, които лете са пасяли овцете си в планините,
а през зимата слизали в низините. Според поучванията на проф. Желю Ганчев (1922
г.) някакъв юрук от Солунско оставил в Рилския манастир всичките си 2000 овце
заедно с овчарите и кучетата.